Мъжете в леглото на Мадона – 25 години по-късно
През 1990 г. Мадона персонално избира седем млади танцьори, с които дружно основава най-скандалното си шоу за турнето „ Blond Ambition “ и кино лентата за него, прочут у нас с името „ В легло с Мадона “.
Четвърт век по-късно екипът на кино лентата „ Strike a Pose “ взема решение да се срещне с танцьорите и да види по какъв начин живеят те в този момент – надалеч от славата и от. От седмината са живи шест и никой от тях не е съумял да реализира професионално нещо сходно на известността, която са имали тогава. Затова пък шестимата и до през днешния ден получават писма от млади гей мъже от целия свят, които им споделят, че този филм е трансформирал живота им и за първи път им е посочил, че да си гей, е освен обикновено, само че и занимателно, вълнуващо и извънредно. Мога да споделя, че в залата имаше и такива българи – толкоз надалеч е стигнал резултатът на този филм.
И по този начин, седем танцьори – Гейбриъл, Кевин, Карлтън, Луис, Хосе, Оливър и Салим. Шест от тях са гей, шест от тях са типичен балетисти, единият идва от хип хоп културата, трима са серопозитивни. Разбира се, това, последното, в епохата на „ стигмата СПИН “ никой не признава пред другите. Седем млади мъже с нелека орис, прочувствено уязвими, които прави звезди. Никой от тях не съумява да издържи на тази популярност. Никой, с изключение на нея.
Може би това е най-големият въпрос на този филм – има ли по какъв начин човек да оцелее, в случай че живее с цялостното схващане, че апогеят на живота му се е случил в ранната му младост и всичко оттова нататък е единствено оцеляване.
Колко мощен, рационален и волеви би трябвало да е оня, който продължава да работи и да танцува, знаейки, че в никакъв случай няма да бъде прочут, както в никакъв случай към този момент няма да бъде млад?
Силно прочувствен и много полярен във внушенията и възприятията, това е един филм, който не оставя фена спокоен и за две минути – във всеки миг се случва нещо трагично, появяват се нови герои, нови аспекти на историята. В някакъв смисъл в игрален филм това даже е невероятно – никой не би повярвал, че на едно място може да се съберат толкоз доста истории, толкоз пристрастености. Оказва се, че може.
участва във кино лентата напълно за малко, и то единствено в архивните фрагменти от турнето. От друга страна, тя участва непрестанно – в спомените на шестимата танцьори, в диалозите им. Без нея този филм нямаше да е вероятен.
Накрая всички останахме по местата си малко по-дълго, смълчани в тъмната зала. Не знам за другите, само че аз си мислех дали в действителност изпитвам завист на тези хора, или просто не бих оживяла след всичко това. Мисля си, че и двете.
Четвърт век по-късно екипът на кино лентата „ Strike a Pose “ взема решение да се срещне с танцьорите и да види по какъв начин живеят те в този момент – надалеч от славата и от. От седмината са живи шест и никой от тях не е съумял да реализира професионално нещо сходно на известността, която са имали тогава. Затова пък шестимата и до през днешния ден получават писма от млади гей мъже от целия свят, които им споделят, че този филм е трансформирал живота им и за първи път им е посочил, че да си гей, е освен обикновено, само че и занимателно, вълнуващо и извънредно. Мога да споделя, че в залата имаше и такива българи – толкоз надалеч е стигнал резултатът на този филм.
И по този начин, седем танцьори – Гейбриъл, Кевин, Карлтън, Луис, Хосе, Оливър и Салим. Шест от тях са гей, шест от тях са типичен балетисти, единият идва от хип хоп културата, трима са серопозитивни. Разбира се, това, последното, в епохата на „ стигмата СПИН “ никой не признава пред другите. Седем млади мъже с нелека орис, прочувствено уязвими, които прави звезди. Никой от тях не съумява да издържи на тази популярност. Никой, с изключение на нея.
Може би това е най-големият въпрос на този филм – има ли по какъв начин човек да оцелее, в случай че живее с цялостното схващане, че апогеят на живота му се е случил в ранната му младост и всичко оттова нататък е единствено оцеляване.
Колко мощен, рационален и волеви би трябвало да е оня, който продължава да работи и да танцува, знаейки, че в никакъв случай няма да бъде прочут, както в никакъв случай към този момент няма да бъде млад?
Силно прочувствен и много полярен във внушенията и възприятията, това е един филм, който не оставя фена спокоен и за две минути – във всеки миг се случва нещо трагично, появяват се нови герои, нови аспекти на историята. В някакъв смисъл в игрален филм това даже е невероятно – никой не би повярвал, че на едно място може да се съберат толкоз доста истории, толкоз пристрастености. Оказва се, че може.
участва във кино лентата напълно за малко, и то единствено в архивните фрагменти от турнето. От друга страна, тя участва непрестанно – в спомените на шестимата танцьори, в диалозите им. Без нея този филм нямаше да е вероятен.
Накрая всички останахме по местата си малко по-дълго, смълчани в тъмната зала. Не знам за другите, само че аз си мислех дали в действителност изпитвам завист на тези хора, или просто не бих оживяла след всичко това. Мисля си, че и двете.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ